Празникът е ден от годината, в който по традиция е прието времето да се прекарва без трудови или учебни занимания, като обикновено всеки празник има своя церемония. Празникът е ден в памет на значимо събитие или личност. Част от празниците са с фиксиран ден от календара, други са подвижни (най-често това са религиозни празници) и са свързани с фазите на Луната, има и празници празнувани в конретен ден от седмицата.
В основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед – знания и представи за света, както и взаимовръзките в природата и обществото. Мирогледът е свързващото звено между стопанската дейност и празнично-обредната система.
Календарните празници и обичаи са приемани като ярък израз на етническите белези, разграничаващи българите.